Бау – бау.

Тук и сега няма да си говорим за стабилност, промяна и други висши идеали. Ще си говорим за бойни викове, тупане по гърдите, шумно оригване и други работи „по мъжки“.

Няма да си говорим за етикет, сгъване на салфетки и лебедова грация.

Троп!

„Мойта работа е да строя“! (Не да преговарям). „Утре ще им хвърля мандата и ще ги пратя на избори“!

Това е реакцията на човек, чието детско всекидневие е преминавало в улични битки на път за училище. Който се е учил от най-добрите двама, от които е усвоил и съчетал просточовешкото говорене с ореола на свръхчовек. Който е пример за мнозина, защото с тия две голи ръце е постигнал по-добро МВР, повече метро и любовта на 1 млн. и 700 хил. души.

Чудесно, но: И Светаго Духа да му е кацнал на рамото, явно не успява да го подсети, че:

Политически субект, който разполага с малцинствено (макар и) мнозинство, не е редно да си позволява кучешко отношение към потенциалните съюзници.

Не мята мандати и пръчки, и не демонстрира властническо отношение, защото макар и с мнозинство е в позицията на търсещо подкрепа малцинство.

Не си позволява да натирва в колибката точно тези, които му трябват и са му били най-добър приятел преди изборите по собствено определение. Защото точно тези „тези“ си имат в характеристиката на вратлето написано „Достойнство“.

Може да няма коалиция, може да няма дори меморандум, но може ли да има уважение?

Пък и тази жена, бъдещият правосъден министър... та тя Маргарита Попова ли е или „Марга“? Магазинерката от кварталната бакалия?

На снимката си пише откъде е. Tweet