Едни хубави работи

Нямаше начин новото управление да не тръгне и с известна доза придружаваща критика – къде на място, къде дребнава. Обаче има някои неща, които са наистина хубави.

Хубаво е, че първият брифинг на финансовия министър продължи едва 4 минути, в които се съдържаше в пъти повече конкретика, отколкото да речем за последните четири месеца. Има цифри, има наченки на стратегия, няма буфери и други въздушни джобове под налягане, няма излишен оптимизъм.

Хубаво е, че Бойко Борисов потвърди ангажимента си към София, което изобщо не означава задължителен приоритет. Дотук означава единствено принципно поправяне на отношенията държава-столица, които достатъчно е критикувал като кмет, за да забрави като премиер.

Хубаво е, че един от първите му чуждестранни контакти е с американския посланик, защото формалният поздравителен адрес на Обама можеше да бъде формално пратен по пощата, като всички останали. Подбраната среща е сигнал за външнополитическа линия. Надявам се.

Хубаво е, че започна смяна на административното статукво. Дори и да не е ясно, дали новият шеф на Агенцията по горите е читав и дали Ширин Местан по собствено желание е подала оставка, или по нечия молба. Служителите на пресцентровете на Министерския съвет и ведомствата също масово се оттеглят, което звучи добре, поне докато не си проличат новите.

Изобщо общата картинка е добра, а детайлите сега не са толкова важни. Поне докато не се превърнат в определящи.

Снимка: Дневник. Tweet

Предопределено за комисиите

Звездите ми докладваха за грешки, но все пак поправими в пленарната зала. Съдейки по асцендента на кармата, хиромантията на личното число, но и номера на картончето, парламентарните комисии трябва да бъдат поправени и допълнени както следва:

Бюджет и финанси – разпределителят на порции Ахмед Доган.

Икономика, енергетика и туризъм – трима съпредседатели: Дългата енергийна ръка Р.Овч., икономическият гений Пешо Димитров и варненският плажен експерт Димитър Атанасов.

Образованието, младежта и науката - Румен Петков, който ще учи младите да пият, да псуват и без да паднат да пишкат във фонтаните, а Волен Сидеров ще ги учи на лидерство, националистически песни и тропане по масата.

Транспорт и съобщения – Кирил Добрев, който стартира много обещаващо със сладкарски трамвай и разпространението му по електронен път.

Вътрешен ред и сигурност – русенският побойник Десислав Чуколов, за да смазва престъпниците с голи ръце, когато МВР не го прави. Както и Христо Бисеров за разпространяване на винаги нужните компромати.

Делян Пеевски естествено попада на правилното място - в Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси, като с първото има нещо общо, а с второто още повече. Обаче заради Мамман трябва да се разчекне и към комисията за медиите, твърдят окултните ми способности.

В рубриката „Вашите въпроси“ отговарям на популярна телевизионна водеща, която тази вечер попита: Дали не е по-добре да има сътрудници на ДС в комисията за контрол на ДАНС, защото те все пак разбират от служби и такива работи? Мексиканският ми боб твърди – да. Добро попадение! Смилянският обаче препоръчва на госпожата да си пусне фронталния лоб на ядрено-магнитен резонанс, преди да е станало късно.

Илюстрация: Santiago Caballero Tweet

Утре Носи Съответната Сума

Органите на реда и прокуратурата май не осъзнават, че се гаврят сами със себе си. Да разкрият шумно група за купуване на изпити в УНСС, е като да разкрият шумно група за купуване на гласове в ромската махала. Толкова очевадно тенденциозно е, че чак мирише.

И не говоря за конкретната акция и задържаните. Говоря за следното:

Още преди осем години в списъка на университетите, в които кандидатствах, беше и УНСС. Още тогава преименуваният от „Карл Маркс“ на Университет за национално и световно стопанство институт беше известен с различния прочит на абревиатурата и с тарифите си.

Нямах (не)щастието да следвам в УНСС, но пък имах достатъчно приятели оттам, за да научавам редовно тарифите в левове, бутилки или... по-други услуги за бедни девойки. Всеизвестни работи.

А УНСС съвсем не е единствен. Практиките са традиция и във всеки ВУЗ новините за това, при кого минава и при кого не, се разпространяват още в първата седмица от стъпването на зайците.

Така години наред. И изведнъж – акцийка. Е, според градския прокурор Николай Кокинов случаят се следи отдавна, ама от десет години или от повече? Не е уточнено.

Апропо, всички подробности се намират по интернет – форумите. Ако сте решли да ставате студент по лесния начин. В тях има имена и процедурите стъпка по стъпка. Но пък както знаем, интернет се следи само за свалянето на торенти и неудобни писания.

За да не стават недоразумения: Точно за споменатите в новините лица нищо не знам, нито пък съм търсила.

Снимка: УНСС Tweet

Значи можело

След дългогодишно промиване на мозъците: Че повечето кадесари са работели за националната сигурност; Че тези от Шесто не са разбирали, не са знаели или просто са били принудени да пишат гнусните си доноси; Че Държавна сигурност е минало, че трябва да се гледа в бъдещето; Че времената се менят, нравите на ченгетата с тях и сега са добри хора...

... от два дни се пуля и не вярвам. Значи можело?

Необичайната стъпка за ограничаване на агентите от комисии и ръководството в парламента постигна много по-голям резултат от първоначалната си цел: Шумотевица.

Не че е за пръв път. Но все е половинчато.

Като скандала с папката „Гоце“, в която нямало „нито ред, нито знак“ от Първанов, а после същият беше избран за втори мандат.

Като случаят с Комисията по досиетата, която периодично дава повод на някого внезапно да се възгордее с миналото си. И която сама не е сигурна, дали функционира пълноценно, защото не е сигурна, дали МВР й дава всичко поискано от архива.

И дано не като с Божидар Димитров, който няма да пътува за сметка на парламента, но все пък ще пътува - на правителствени разноски.

В някои по-нормални посттоталитарни държави има създадени институти за национална памет, а такъв проект потъва няколко пъти в досегашните български парламенти. Наскоро в-к „Сега“ публикува интересна статия също по темата за паметта. България единствена не фигурира в клипа на ЕК по повод 20-годишнината от падането на Берлинската стена. Съвсем скоро предишното мнозинство се опита да постигне вписано в закон „уважение“ за активните борци, а година по-рано „изтри“ три дни от Народния съд – от 9 до 12 септември.

Крайно време е темата отново да дойде на дневен ред. Крайно време е промиването на мозъци да спре и да премине в осъзнаване и оценяване на миналото. Крайно време е, ченгетата да бъдат накарани да се срамуват, а не да се пъчат по телевизорите. И по-добре късно, отколкото още по-късно или никога е време за лустрация. Щом в Полша не е било късно преди две години, значи в България е точно навреме.

И е крайно време тийнейджърите да научат, че бай Тошо не просто е бил смешен, но е бил и лош чичко. И че агентите не са били готини шпиони, а често крайно неграмотни пролетарски глупаци.

Снимка: Интернет. Tweet

Визия за ревизия и прокурорски ескадрони

Парламентът вече официално декларира, че ще ревизира управлението на тройната коалиция и последните му сделки. Главният прокурор с подновени сили ще организира звена за престъпността и корупцията по високите етажи на властта.

Един мъничък детайл се губи в грандиозния план. Последиците.

Значи ли ревизирането на сделки тяхната отмяна? Значи ли установяването на престъпление – присъда? Значи ли бързото обвинение и бързо съдебно производство? Или обратното: Ще остане ли възможността за съкратена процедура и при сериозните престъпления, при която наказанията са толкова минимални, че всъщност са символични?

Жокер от доклада на Европейската комисия, която препоръчва „интегрирана стратегия срещу организираната престъпност и корупцията“. А именно: „специализирани структури за съдебно преследване и произнасяне на решения“.

Съдебната власт отговори с готовност да преследва, но нищо не спомена за решенията и съдилищата.

Още малко: „Спешно“ нов Наказателен кодекс и подготвяне на нов Наказателно-процесуален кодекс.

Засега не съм чула това да е в приоритетите на новото Народно събрание, въпреки че проектът за НК се точи от незнам кога си. Ако греша, съжалявам. Много се надявам да греша.

Кратки моменти, но важни детайли. В противен случай всичко се превръща в първоначална шестмесечна еуфория и последващо продължително недоволство от познатата безнаказаност.

Снимка: "Дневник". Tweet

Кой гепи бетоновоза?

Един човек откраднал бетоновоз.

Не съвсем го откраднал, дали му го.

Човекът обърнал бетоновоза.

Възмутително. Тоя, дето му го е дал, взел да се вайка, че му е откраднат и как така е обърнат.

Крадливият шофьор избягал.

Не съвсем избягал. Закарал се докъдето трябва и се прибрал.

В парламента. И сега си трае.

Но всъщност версията, по която не се работи, е: Че двамата си управлявали заедно щастливо бетоновоза, като единият формално държал волана, пък другият – мандата, а отвреме – навреме се сменяли.

И изобщо единият вдигнал пенсиите, а другият трупал негативите на чужд гръб, после се изказал лошо, докато първият не бил достатъчно печен в Пи-Ар-а и тълкуването на звездните конфигурации.

Пък бетоновозът заприличал на трабант от дружно преобръщане и търкаляне. А БСП се депресирало, че са малко садистичните избиратели. А ДПС щастливо се изтупало от праха и се укрило.

За третия пътник или добро, или нищо, в случая нищо и мир на праха му.

Първият и третият създали рубриката „Лична партийна драма“.

Вторият почива в дворец в Дръндар, който не е негов, макар и купен с негови заплати, които не съвсем е получавал, като не е ходел на работа. Така записано в имотното му състояние. А в житейското е записано: Несменяем. Дава рамо за катурване на... всичко. Стига да му го поискат, все пак.

Инспирация за алегорията.

Снимката е от Всеки ден, които май са я взели от БГНЕС.
... Tweet

Бау – бау.

Тук и сега няма да си говорим за стабилност, промяна и други висши идеали. Ще си говорим за бойни викове, тупане по гърдите, шумно оригване и други работи „по мъжки“.

Няма да си говорим за етикет, сгъване на салфетки и лебедова грация.

Троп!

„Мойта работа е да строя“! (Не да преговарям). „Утре ще им хвърля мандата и ще ги пратя на избори“!

Това е реакцията на човек, чието детско всекидневие е преминавало в улични битки на път за училище. Който се е учил от най-добрите двама, от които е усвоил и съчетал просточовешкото говорене с ореола на свръхчовек. Който е пример за мнозина, защото с тия две голи ръце е постигнал по-добро МВР, повече метро и любовта на 1 млн. и 700 хил. души.

Чудесно, но: И Светаго Духа да му е кацнал на рамото, явно не успява да го подсети, че:

Политически субект, който разполага с малцинствено (макар и) мнозинство, не е редно да си позволява кучешко отношение към потенциалните съюзници.

Не мята мандати и пръчки, и не демонстрира властническо отношение, защото макар и с мнозинство е в позицията на търсещо подкрепа малцинство.

Не си позволява да натирва в колибката точно тези, които му трябват и са му били най-добър приятел преди изборите по собствено определение. Защото точно тези „тези“ си имат в характеристиката на вратлето написано „Достойнство“.

Може да няма коалиция, може да няма дори меморандум, но може ли да има уважение?

Пък и тази жена, бъдещият правосъден министър... та тя Маргарита Попова ли е или „Марга“? Магазинерката от кварталната бакалия?

На снимката си пише откъде е. Tweet

Честит последен празник на МИС

В следващите години съответните структури в уникалното по рода си министерство ще си го отбелязват поотделно.

Днес, тържествено и в цялата страна, бяха изкарани джипове и камиони с камуфлажна шарка, развяваха се противогази, плавници, шнорхели и брошури с правила за поведение при буря.

Благодарение на доброто време министър Етем не се наложи да стои в поза глава между коленете и раздаде грамоти, почетни знаци и плакети.

Майорът с гордост синтезира постиженията си за напредъка на 112, вградените технологии на НАСА, както и за системата за сигнализиране, която по думите й е по-добра от в някои европейски страни.

В Пазарджик най-добре знаят. Там на 2 юни вместо обичайните сирени им сервираха необичайно предупреждение за въздушно нападение.

Днес, на 18 юли, освен празник на МИС и годишнина от рождението на Левски, на всички ни сервираха обичайната доза наглост. Министърът отдавна „споделила“ сигнали за заместника си Александър Филипов и е възмутена, че прокуратурата е реагирала толкова късно.

Пък аз съм възмутена, че Етем се възмути толкова късно. Всъщност съм възмутена, че само се прави на такава. А най съм възмутена, че не го е уволнила. Или трябваше да се възмутя, че не е драснала поне едно прессъобщение?

Но може и да не съм права. Може просто да съм го пропуснала в морето от съобщения на министерството.

Снимка: Агенция "Фокус" Tweet

Звук! Камера! ... a-a-and...action!

Шестте месеца кредит на доверие тик-такат.

В ръководена от прокуратурата акция „антимафиоти“ хванаха похитителите на някой си.

По данни на МВР той бил от „известна столична фамилия“, но според прокуратурата чужденец.

Прокуратурата съобщи само възрастта на похитителите, но МВР разпространи кадри и снимки, на които се виждат част от лицата им.

Тримцата били задържани на уговорената спирка за получаване на откупа, не всъщност на бензиностанция, но може и да е хранителен магазин.

Отвлеченият дори бил в автомобила, спрял на достатъчно оживено място на централна пътна артерия в София, в не прекалено късен час. Очевидци от съседните будки за вестници се радвали на холивудската сцена.

Всъщност всичко било част от разследване на наркоканал и роднините не точно се обадили по телефона, ами били прихванати със СРС. Засега цари неяснота дали е от тези, които се признават в съда или от другите.

Не се уточнява също, дали похитеният е ядосан, че са му прецакали сделката или ще се радва да дава пресконференции, докато аверите му са в ареста.

Още по-малко се знае, дали Борис Велчев ще се похвали сам или заедно с Бойко Борисов, или един друг ще се похвалят поотделно и взаимно.

Важното е, че институциите започват да се обиграват в показност по примера на новия държавен лидер.

Жалкото е, че както ремонтът на две детски градини и строежът на една не решават глобалния проблем с местата в същите, което проличава всяка пролет, така и добре рекламираното случайно попадение не е представителна извадка за работата на службите. Което също ще се види.

Снимка: Пресцентър на МВР. Tweet

Не по врат, а по шията на културата на меморандума

Лятото на 2005-а научих, че съглашателството на предизборни противници е висш израз на коалиционна култура. Безпринципната прегръдка на БСП, НДСВ и ДПС имала за цел едните да бъдат коректив на другите, и така заедно да водят страната напред, без възможността партньорите да кръшкат.

Лятото на 2009-а научих, че задкулисните договорки са поемане на тежката отговорност за отговор на обществените очаквания. Принципното еднопартийно управление, маскирано зад някаква хартия за парламентарна подкрепа, щяло да избегне извиването на ръце от разни партньорчета.

В следващите дни ще науча, че отвъд паравана на Меморандума се крият малки стимули под формата на постове за „доказани експерти“. Те ще имат двояката функция за контрол над подкрепящите управляващото малцинство и за бушони при провалите на същото.

След ерата на коалиционната култура идва ерата на Културата на Меморандума, без обаче да има Съвет на Меморандума в резиденция Лозенец, както и без останалата терминология, като Формулата на Меморандума, Напрежение в Меморандума, камо ли Управлението на Меморандума. Идва неясна сива маса с блясък на ГЕРБ и много „виновни“, „пречещи“, „ние искахме, те не гласуваха“...

Честито. Шах и мат.

... Tweet

Маниакално

Някакси си представям дисциплината така:

Депутатите са възрастни хора.

Тези хора си имат Група.

Групата си има Шеф.

Групата се събира и по искане на Шефа решава да не дърдори много по неяснотите.

Един депутат кръшка с медиите и после му дърпат ушите в Групата.

Медиите евентуално получават неофициална информация.

Тц.

Реалността е друга. Божо Димитров, един достатъчно голям и според някои дори достолепен човек, прави грешката да бъбри с журналисти. И бива публично порицан.

После депутатите са изолирани и журналистите ги наблюдават през стъкло като в зоопарк.

Защото срещата трябвало да е тайна, обаче всички, абсолютно всички, знаят за нея.

Знаят и кога ще дойде Шефът. Шефът идва по-рано и изненадва кого приятно, кого неприятно.

Често го прави, нарочно. Понякога по-рано, понякога по-късно, понякога не идва, понякога така твърди, но се появява. Но винаги има грижата някой да го чака.

Обича да създава суматоха. Ако има къде да седне, ще остане прав, за да се бутат камерите. Ако няма къде да седне, казва че прав не коментира.

Казва три изречения. Снима се с фонтана. Обещава, че останалите три ще каже в градинката, която открива след малко. Първо се снима в градинката и после говори. Апаратурата за публичност ходи след него.

Унизително?

Тц.

Маниакално мегаломанско.

Дисциплината е ок. Наказването с вдигнати ръце в ъгъла пред класа... знам ли какво е. На мен ми е смешно. А ако бях аз в ъгъла, щях да се ядосам.

... Tweet

Жива вода за столетницата

Ще започна от обратния край.

От дясното, раздробеното и маргинализираното. На мястото на което се освободи почва за всякакви неориентирани плевели, които се поклащат според вятъра.

От фактът, че веднъж разглобеното нещо после много трудно се поправя и не става просто с набутване на частите и болтовете в опаковката „коалиция“.

От лъжата за лошия двуполюсен модел.

И ще продължа със заблудата, че най-хубаво е разпадането на БСП.

Което ще съсипе съвсем способността за ориентация поне на тази част от избирателите.

Левите си имат правото на ясно обособена социалистическа партия също толкова, колкото и десните имат право на нормален политически фронт.

Хубаво би било БСП да се реформира. Изцяло. Може да започне от глупавото традиционно (защо?) обръщение: Другари и другарки!

Не може да започва от Р.Овч, R5, Младен Червеняков или всички, които „официално“ намекват за броженията в Столетницата от телевизора.

Не може да започне и от набутаните в спасителните екипи на първите места в листите стари задници, които ще търкат седалките на новия парламент.

И ще завърша с това, че здравата политическа система, ако не друго, то със сигурност не се състои от хлядите иначе „принципни“ люспи. Квазимодото на центристкия популизъм само това чака.

... Tweet

Леко с обещанията и (пре)възбудата

Страхотно, великолепно, прекрасно.

Избраната бъдеща власт обещава прозрачност в действията си, нов имидж на държавата, съд за престъпниците, никаква милост за парашутистите по бордовете, поправка на всички оплескани закони, твърда ръка за мързеливците и скатавките в администрацията, премерена социална и по-рязка фискална политика, пътища, сметища, заводи, пари, фондове, реформи, светло бъдеще и голямо щастие.

Много ми харесва, честно. И една четвърт от плановете да се изпълнят, ще бъде качествен скок в сравнение с досегашното пълзене (понякога назад). Вярвам, че са ентусиазирани и вярвам, че сами си вярват. Или поне така ми се иска. На пръв поглед се опитват да са сдържани, но не успяват съвсем.

След охлаждане на собствената първоначална радост от смяната на вятъра и посоката, си задавам следния въпрос: Реалистични ли са сроковете от 2 седмици за възстановяване на брюкселското доверие, 3 седмици за старт на пътни строежи, 6 месеца за промяна на морала и работата в съдебната система, 800 дни... опа, това беше друго.

Полицаите вече са си подготвили исканията, учителите сигурно също, в Кремиковци може би пишат, чиновниците анализират думите за орязване на администрацията, досега управляващите и вече опозиционни партии готвят лозунгите за обещаните „политически чистки“ и „лов на вещици“ в областните управи и на други места...

Един колега много се надява на магистрала „Люлин“ и всеки ден ще следи строи ли се, не се ли. И аз кротко чакам да видя, как ще тръгнат обявените планове. Винаги има кой друг да е виновен, дори понякога наистина е. Но все пак колкото по-малко обещания, толкова по-малко нужда от оправдания. Повече умереност и реализъм може и да са отрезвяващи.

Първо започнете да си вършите работата, после ми говорете. Останалото сама ще го видя.
Дано да е хубаво :)

... Tweet

Извадено от контекста

... или архитектът си е архитект, дори да е само президент.

Изказа се не „за“ тройна коалиция, а срещу коалиция с „един малък партньор“. По-добре по-голям?

Обвини БСП, че сама си е виновна за загубата. Заради управлението. Оневини останалите участващи в управлението?

Подкрепя съкращаване във висшата администрация, но само като морален знак. Подстригване, но не и рязане на главата на мафията?

Съгласен е на актуализация на бюджета, стига да не е политически ход. А дали е неполитически ход орязването на въможностите за разпределяне на порции?

Разрешава да се закриват министерства, но точно МИС е много важно, защото... няма кой да гази в прелелите реки?

Притеснява се за радикализирането на етническото говорене. Притеснява се за „етническия модел“? Пардон, притеснява се за стожера на „етническия модел“?

Настоява ГЕРБ да не допуска реваншизма, който Костов иска да направи пак. Някой му е подарил брадва?

Коментира неща, които не му е работа да коментира. Може би някъде в Конституцията със симпатично мастило пише, че е ментор на всичко случващо се в държавата и е призван да дава акъл?

В Конституцията пише, че държавната му глава символизира „единството на нацията“. Подарената (всъщност отдавна) брадва му е разцепила главата и затова изразява партийни предпочитания?

Няма кой да му нацепи прическата и да го прати да си кротува? Няма ли?

... Tweet

Всичко е добре, когато започва добре

БСП и ДПС няма да са в следващото управление, парламентът не се напълни с хиляда партии – фантоми, дори брат Галев не влезе за срам, смях и разнообразие. Мнозинството е ясно, очертават се леки коалиционни преговори. Обещанията са за бързи и радикални действия. Какво по-хубаво?


Всяко ново начинание има шансът да се срине, има и шанс да бъде успешно. Дано да бъде, защото вече няма накъде.


Аз поне морето ще си изкарам спокойно. А скоро след това е време за първите равносметки на поети и изпълнени обещания. Защото обявените днес прочистване на администрацията и по-добра работа на службите не са толкова лека и бърза задача, колкото и да е лесно за казване.

... Tweet

Личен изборен психотерапевт

Ако в неделя много Ви мързи, депресирани сте, отвратени и нещастни. Вдигнете си настроението и самочувствието. Първо преглътнете всички причини за деструктивното желание да не гласувате. После отидете и го направете.

Гласувайте, защото сте личност и като такава имате мнение.

Гласувайте с гордост, защото не го правите под натиск, както някои други нещастни души.

Гласувайте, за да осъзнаете собствената си значимост в държавата.

Гласувайте, не за да търсите после отговорност, а със смелостта да понесете собствената си отговорност.

Гласувайте заради себе си, не срещу другите.

Гласувайте, понеже изгубени по презумпция каузи няма, не обричайте своята кауза.

Гласувайте, понеже не се предавате, бъдещето винаги е напред и ще живеете в него.

Разходете се, пуснете бюлетината, потупайте се по рамото и си кажете: „Благодаря, днес ти свърши нещо хубаво за себе си“.

И това не костваше никакво усилие, нали?

... Tweet

Дупки

През първата половина на 20 век науката преживява революция. Част от нея е развитието на теорията за черните дупки. На прост език черна дупка е колапсирала голяма и стара звезда, която след естественото за Вселената разширяване и „разпъване“, си създава такава гравитация, че започва да се самопоглъща. Накрая се обръща с хастара навън, т.е. достига такива малки размери за голямата концентрация на материя и плътност, че сякаш изчезва в друго измерение, продължавайки да поглъща. Затова се нарича дупка, макар на практика да не е.


Гравитацията на черната дупка яде и светлината, т.е. фотоните от които тя се състои, затова е черна. Друга характеристика е, че пространството около нея е силно изкривено. Открива се единствено по радиацията, която се получава при завихрянето на попадналите в акреационния диск частици.


Ненормалното поведение на материята, изкривяването на пространството и усещането за радиация наоколо ме накараха да се сетя за хобито си от ученическите години. Мисля да го подновя, като се опитам да открия черните дупки наоколо. Мога да съдя по тях само по странното им сияние и още не съвсем доказаните теории на експертите.

Сиянието на дупчиците на кризата в бизнеса, намаленото производство, ограниченото търсене, бяха успешно незабелязвани през последните месеци.

Последвалото разширяване на дупчиците в общинските приходи остана в сферата на космическите теории, т.е. получи някакво внимание само от Гинка Чавдарова.

Дупчището във външнотърговския баланс непонятно за физичните закони, но понятно за икономическите, намаля. Обаче не заради увеличен износ, а заради понижен внос.

Експертите да обяснят, как дупчиците формират една такава, как да я нарека, сериозна черна дупка в бюджета, колко опасни са радиационните и гама лъчите, както и дали има крем с фактор срещу тях или всичко неизбежно ще се сбръчка.

Политиците да кажат за дупката в информираността за актуалното състояние на бг-вселената, странните й изкривявания, ненормалното сияние и усещането за въвличане в спираловидна въртележка към сърцето на политико-икономическа кризисна дупка. Такава я виждам аз. Така де, очертава ми се да съвпадне.

За политическите дупки – друг път, а преди това търся обяснение на следния факт: Запълване на софийски улични ями по неправилния начин. Таман се науча на тегел тип оверлог - и дупките изчезнали. Шляс-пляс, без рязане и с кофти асфалт. Една от първите, които забелязах преди около месец, вече пак е там. Друга изчезна днес, дала съм й срок, да видим. Останалите също ми сияят радиационно.

Това последното - чисто ежедневно, понеже са вързани нещата, но преди избори няма да казвам как. Сещайте се сами.

... Tweet

Духайте, другарю избирател!

Задачки – закачки, без жокер и нищо сигурно, камо ли сума:

Въпрос: Ако 3 е по-малко от 70 000, може ли 3 да е по-ефективно определящо от 70 000?

Отговор: Може, ако три гласува правилно, а седемдесет хилядито – не.

Въпрос: Ако три има българско гражданство и седемдесет хилядито има българско гражданство, кой е по-по-най българче?

Отговор: Зависи каква част от седемдесетхилядиитрито е гласувала правилно.

Въпрос: Как с една проста държавно-партийна манипулация да повишим ефективното и правилно гласуване?

Отговор: Като въведем „мажоритарен елемент“ и съкратим разходите за секции в чужбина.

Из наръчник за „Избори 2009“ на БСП.

Искрено се възхищавам на хората зад граница, които в последния месец буквално посветиха ежедневието си да звънят по институции и да измислят сложни организации, само за да се възползват от правото си на глас. Същите, на които днес Калфин и Станишев се изплюха в лицето, като ги нарекоха „неефективни, скъпи и нищо неопределящи“.

След такова грозно политическо тълкуване на Конституцията и вписаните в нея права направо ми е чудно, че не решиха секции в рамките на България да се отварят само в някои партийни централи, а гласуването да става не с лична карта, а с членска книжка.

Знам ли, може като отида в неделя в даскалото, където съм учила и гласувам, откакто се помня, да ми кажат: "Няма ви в списъка, другарко! Да сте си извадили бележка за Позитано 20 или поне Стамболийски 45! Ама сте неефективна, значи!"

... Tweet