Дупки

През първата половина на 20 век науката преживява революция. Част от нея е развитието на теорията за черните дупки. На прост език черна дупка е колапсирала голяма и стара звезда, която след естественото за Вселената разширяване и „разпъване“, си създава такава гравитация, че започва да се самопоглъща. Накрая се обръща с хастара навън, т.е. достига такива малки размери за голямата концентрация на материя и плътност, че сякаш изчезва в друго измерение, продължавайки да поглъща. Затова се нарича дупка, макар на практика да не е.


Гравитацията на черната дупка яде и светлината, т.е. фотоните от които тя се състои, затова е черна. Друга характеристика е, че пространството около нея е силно изкривено. Открива се единствено по радиацията, която се получава при завихрянето на попадналите в акреационния диск частици.


Ненормалното поведение на материята, изкривяването на пространството и усещането за радиация наоколо ме накараха да се сетя за хобито си от ученическите години. Мисля да го подновя, като се опитам да открия черните дупки наоколо. Мога да съдя по тях само по странното им сияние и още не съвсем доказаните теории на експертите.

Сиянието на дупчиците на кризата в бизнеса, намаленото производство, ограниченото търсене, бяха успешно незабелязвани през последните месеци.

Последвалото разширяване на дупчиците в общинските приходи остана в сферата на космическите теории, т.е. получи някакво внимание само от Гинка Чавдарова.

Дупчището във външнотърговския баланс непонятно за физичните закони, но понятно за икономическите, намаля. Обаче не заради увеличен износ, а заради понижен внос.

Експертите да обяснят, как дупчиците формират една такава, как да я нарека, сериозна черна дупка в бюджета, колко опасни са радиационните и гама лъчите, както и дали има крем с фактор срещу тях или всичко неизбежно ще се сбръчка.

Политиците да кажат за дупката в информираността за актуалното състояние на бг-вселената, странните й изкривявания, ненормалното сияние и усещането за въвличане в спираловидна въртележка към сърцето на политико-икономическа кризисна дупка. Такава я виждам аз. Така де, очертава ми се да съвпадне.

За политическите дупки – друг път, а преди това търся обяснение на следния факт: Запълване на софийски улични ями по неправилния начин. Таман се науча на тегел тип оверлог - и дупките изчезнали. Шляс-пляс, без рязане и с кофти асфалт. Една от първите, които забелязах преди около месец, вече пак е там. Друга изчезна днес, дала съм й срок, да видим. Останалите също ми сияят радиационно.

Това последното - чисто ежедневно, понеже са вързани нещата, но преди избори няма да казвам как. Сещайте се сами.

... Tweet