Каптагон, Галеви, Сашка или люлката на Бг-цивилизацията

Последният път, когато минавах през Дупница, не се оглеждах за забележителности, а търсех предизборни плакати на Пламен Галев. Не видях, може и да има, просто пътят не минава съвсем през града.

И преди съм стъпвала в Дупница. Тогава се чудех, къде ли е къщата на Сашка Васева. Не съм се оглеждала за фармацевтичната фабрика, но пък за нея от дупничани съм чувала. Разкази за времето, когато каптагонът не е бил наркотик, а легален стимулант.

Сега. Истината е, че почти никак не познавам града, а още по-малко жителите му. Обаче за щастие или нещастие това населено място ще си остане в историята именно:

С легендите за каптагона, за който има доказателства, но нищо доказано, а днес пак влезе в международен доклад. Без значение, дали в случая е дупнишки.

Със Сашка Васева, една от емблемите на поп-фолка от времето, когато стилът си беше истинска чалга, но още нямаше точна дефиниция (не че сега има).

И с братята Галеви, които успяха да създадат държава в държавата, диктатура в демокрацията и секта, неуловима от законите.

Сега. Първите два културно-икономически феномена са пренесени успешно на общодържавно равнище.

Например властта се занимава активно с мръсни вътрешни и външни далавери, които не просто не се крият, но и биват представяни като стратегически сделки.

Например перхидролените букли и големите цици са се насадили в така дълбоко в субкултурата, че се приемат за нормални, а за още по-нормално се приема, че излизат и от тези граници и окупират и по-възвишената естетика. Хм, последното в кавички.

Сега. Галевизацията (ама страхотна дума измисли министър Г. Паси, ако не друго) ще свърши същото. Това не е заплаха, а естествен ход на българската еволюция. С други думи: неизбежно е. Вече се е случило в Дупница. Така че е все тая, дали онези двамата и техните сродни души ще станат депутати или няма.

Галевизацията (за която в бъдеще ще бъде измислен по-обхватен термин), означава, че престъпността ще бъде вече наистина легитимирана като власт. Какво говоря, това вече е започнало. Не ти бърка в джоба – не ти е работа. Получаваш 30 стотинки увеличение на доходите понякога, доволен си. Щото може и да падат. Прах в очите.

Накрая забравяш, че си в Дупница, а не в Станке Димитров и не ти прави впечатление, че футболният ти отбор все още се казва „Марек“.

И искам да се извиня на всички дупничани, които не слушат чалга, не гълтат каптагон и не са фен на светиите на града.

... Tweet