вторник, 23 юни 2009 г.

Фасетъчна държава


Неведнъж ми се е искало да мога да като муха с поглед от 360 градуса да видя всичко наоколо наведнъж и да открия, кой по дяволите е изначалният проблем на тази държава. И да си отговоря на въпроса, как така когато навсякъде има само дъно, изведнъж то се разпада и открива нови и нови дъна.

Обаче и да имах фасетъчно око, пак нямаше да мога да видя всичко. Защото това е държавата на необхватен разпад. Всяка най-малка част се раздробява на още по-малки и по-малки, и по-малки. И всяко разлагане е като гориво за ново.

Идеологии на парче. Партийната система все повече прилича на разхвърляни в политическото пространство фракции, всяка самостоятелна, но готова да се закачи за друга. Кубчета лего. И като при завъртане на шарено колело, цветовете спират да имат значение и се сливат в една боза. Която отива в Народното събрание.

Парламентаризъм на парче. Народното събрание е като стара мащеха с чифт скъсани чорапи в ръце. Нито успява да контролира изпълнителната власт, нито успява да закърпи като хората законите. Лошо или добре скърпени, те не могат да бъдат опазени.

Право на парче. Законите в ръцете на съдебната система са топки пластилин. Системата е толкова независима, че сама може да избира, от кого кога да зависи. И да мачка и прилага правото както й дойде. Което дори и правилно смачкано, пак не важи.

Морал на парче. Бащата на феномена „Галевизация“ не е законът или съдът. Бащата е организаторът на инициативния комитет. Малките татковци са всички, които са се подписали. Другите родители са тези, на които не им пука. За тях просто доброто е в различни нюанси. Те са объркани, разпадащи се хора.

Хора на парче. Така се мисли за тях от партиите, парламентът с партиите, правителството на партиите. Парчето пенсионери, парчето работещи, парчето жени, мъже, деца, парчето на този и онзи етнос. Нищо, че всички са зависими едни от други. Партийната мисъл е фрагментирана, на класи.

Избори на парче. И вотът е фрагментиран. Всеки си гледа прослойката. Няма визия за държавата, не защото никой няма фасетъчни очи. Не защото няма кой да спре разпадането и да събере съставните части на държавата. Защото чупещото се дъно и новите по-долни хоризонти подвеждат, че не всичко е толкова зле. Да, ама е.

На повечето хора всички тези частици просто им лепнат по кожата като прах в лятна жега. Лошо, защото разложението трябва да спре първо на това ниво и после да тръгне нагоре.

...

2 коментара:

voxy каза...

лелееееее как може да сложиш подобна снимка, брррррр, на тази държава най-големият проблем са ниската образованост и загубените ценности

Филипа каза...

е, същото де. Съгласна. Снимката според мен е колаж

Публикуване на коментар