понеделник, 18 май 2009 г.

“Ние обичаме България“


Думите бяха изречени в старата столица от председателя на най-старата и консолидирана партия, прекарал четири години в будоара на властта и имал възможността като премиер да докаже любовта си. Не, не към властта, за нея отдавна се разбра. Към България.

И аз я обичам. Не по онзи патриотарно-патетичен начин. Не отричам, че ако бях родена в Зимбабве, щях нея да обичам. Понеже съм обикновен гражданин, изразявам любовта си по обикновен начин:



- не хвърлям боклуци по улиците и полянките.
- плащам такси, данъци и сметки, при което се старая да е навреме.
- не крада.
- спазвам законите. „Лош закон, но закон“.
- много искам лошите закони и практики да се променят, за което правя каквото мога, като включително давам скромния си гласец, когато официално ми го поискат.


Ех, ако бях премиер. Ако бях премиер, щях още повече да те обичам, Българийо!



- Ако бях премиер, щях да разполагам с всичкия боклук, защото щях да си го присвоя. Временно (по Чавдар Георгиев). След като го национализирам, щях да започна с преподписването на договори (по същия). Не се съмнявайте, че щеше да бъде с най-добрата фирма, линчувана от мръсниците в СОС.

- Ако бях премиер, щях да отклонявам данъци и да ги раздавам на най-добрите си приятели. Уф, не точно така. Щях да позволя на всички добри приятели да отклоняват колкото си искат данъци и да ги правят каквото си щат. Щях дори да помоля една добра приятелка да им построи широки, чисто новички офиси.

- Ако бях премиер, щях да се нарека Робин Худ. Щях да тараша богаташите на Запад, за да осигурявам на бедните чиновници препитание. Вие знаете ли, колко е средната заплата в администрацията? А Западът е казал нещо, а съм го отстреляла със словесния си лък.

- Ако бях премиер, щях да си намеря кой да промени лошите закони. И винаги в полза на приятелите, събратята и другарите ми. Те не могат да ги спазват в такъв лош вид, затова просто ще им ги пригодя, така че всичко ще стане законно.

- Ако бях премиер, лоши практики нямаше да има, защото щях аз да съм премиер. И всички, които искат да разсипят държавата, които критикуват Любимата и искат да я очернят, щяха да бъдат легално отстранени: По съдебен, рекламен или заглушаващ ред.


Ех, ако бях премиер. Щях да съм влюбена до уши. Толкова влюбена, че със сигурност щях да си запазя един бут и други части в хладилника.

...

0 коментара:

Публикуване на коментар