Да смачкаш фасона на майка си

Някой да не е съгласен, че идеята е лоша? Обаче така стана.

Абревиатурата СДС, освен че е име на партия, е и психологическа котва. Това означава, че споменаването й често връща съзнанието към 89-а. Рождението на т.нар. преход. Сега майка му е поостаряла, доста променена и на моменти изкукуригва. Тя няма общо с настоящия Съюз на демократичните сили, в който остана само частица от общо всички сили. Нищо ненормално, понеже първоначално те бяха просто множество коренно различни личности, обединени в едно тяло с една обща идея - за промяна. Да приемем, че това е майка му на прехода. Желанието за промяна.

U Turn

Като изпуснато дете преходът не се държеше много прилично в детството и пубертета. Хулиганстваше, биеше и стреляше. Въпреки това постигна няколко сериозни успеха, сред които най-значими НАТО и ЕС. Закачи ги на стената да събират прах. И накрая вече пълнолетно и съвсем отвързано, детето пожела да пречука майка си. С опита си да върне несвободния и оглупял от пропаганда човек; Да възстанови едноличното управление и пълната зависимост на властите; Да събуди отново страха от терор; Да контролира всички сфери на обществения живот... преходът започна да се връща назад. Затова и вече не заслужава да се казва така.

Подменени ценности и подменена отговорност

Изначално и целенасочено е сбъркано разбирането за добро и лошо. Затова на лошите им е лесно да се правят на добри. Затова винаги друг е виновен. НАТО и ЕС трябва да са благодарни, че България им е пристанала. Мануела Горсова трябва да е щастлива, че я е сгазил световен шампион. Иновационното въвеждане на вътрешнопартийни избори е бунтовническо действие срещу партийната традиция (статукво). Липсата на желание да си търсиш правата е просто спестяване на време, нерви и средства. Като те напсува продавачката, най-естествено е да я напсуваш и ти, вместо да й искаш отговорност чрез работодателя. Не участваш в избора на държавно управление, но очакваш то да те храни в буквалния смисъл (а това наистина не е най-важната му работа). Това не е израз на свободна воля, а връщане към комунистически примитивизъм.

Желанието за промяна

С леко объркана психика и посока, попребито и захлупено. То е обаче онази последна надежда от мъдростите, дето не умира (не е доказано). Очевидно не знае каква точно промяна иска и къде да я търси, но е динамо. И независимо кой му слага прътите в колелото – системата, времената, тези и онези управляващи, ще си остане двигател. Отвреме – навреме, при концентриране на напрежение, в историята се отприщват едни сили. Гео Милев е разправял за тях. Не са за възхваляване, защото са с грешна аргументация. Честно казано, макар че се виждат всекидневни прояви, надали скоро ще се отприщят с правилната насока ...

И твойта майка също

... правилната насока не е колективния физически бунт. Не е блокирането на пътища и площади. Не е и замерянето на телевизора с ракиена чаша. Правилната посока е осъзнаването. Който някога е искал правова и подредена държава, да си спомни какво е искал. Да си спомни какво означава и колко общо има със социалните придобивки и мускулите на популизма. И да се занесе като модерен и информиран (особено важно) човек да гласува. Че ако само въртим посоките по завоите, много майки ще станат. Tweet