събота, 16 май 2009 г.

Кой какво и къде вкарва, както и на кого


Кампанията отдавна започна, нищо че формално плакатите се лепят от понеделник. Вместо европейски звездички на предизборното небе свитки му излязоха от обичайните злободневни заяждания, които вече са с истеричен петоюлски фалцет. Самата еврокампания се свежда до бридж – белот: Кой колко ръце ще вземе, иначе казано депутати ще вкара в ЕП.

Слушаме същите залагания всеки ден. Едни си изчисляват мандатите според неясни социологически данни, втори по шестото си чувство, а трети приеха жребия на ЦИК като хвърляне на боб и се пъчат с номера на бюлетината. Чудо голямо.

Но щом ще си ги мерят, да знаят, че работите им са малки. Единственият европейски лозунг, за който се сещам, е на Атака. Не искат Турция в ЕС. Няма лошо - право на мнение. Сигурно и останалите имат позиции по важни европейски въпроси, но е факт, че тръгнаха с вътрешните бутонки напред.

Обаче кампанията за националните избори почва седмица след европейските. Нали затова ги разделиха, да не се обърквали темите и приоритетите. Да промотират на хората, колко са важни евродепутатите. Дотук промотират само третокласни изненади отзад. Така де, имам предвид атаки в тила. Нещо като работата с хляба и пастите, които в случая освен накъртващо сладникави, са доста зрелищни и много вървят.

Разбира се, че малко хора се интересуват от изчезващата треска или от либерализацията на железопътния транспорт. Но и малко знаят, че примерно Лисабонският договор, планът за кризата, разширяването, брюкселският бюджет, пък и да – либерализацията на различни услуги, вече не са нещо външно и България има глас. Явно няма и да узнаят. Заради ограниченото мислене, което свежда членството до кой колко пари взел и колко дал, и заради провинциалното поведение в стил „те ще ми кажат на мене“.

Дайте сега пастите и пуканките.

...

0 коментара:

Публикуване на коментар